Анална фисура

На тези страници можете да откриете повече информация за заболяването анална фисура.

Какво е анална фисура?

Аналната фисура представлява разкъсване на лигавицата на аналния канал. Характерен симптом е силната болка по време и след дефекация. Често пациентите описват чувството като „повтарящо се разрязване“. Аналната фисура не бива да се бърка със заболяването „анална фистула“, което представлява каналче между аналния канал и кожата около ануса, обикновено резултат от абцес.

Причина за появата на анална фисура най-често е травма на аналния канал. Травмата може да е в резултат на:

  • Твърди изпражнения;
  • Хроничен запек;
  • Тежка форма на диария;
  • Раждане по естествен път;
  • При влагане на чужд предмет в ануса (пръст, играчка и др.) или анален секс.

Аналните фисури се разделят на остри и хронични. За острата анална фисура е характерна силната болка, траеща от няколко минути до часове след изхождане. Понякога болката е съпроводена от кървене (малко количество светлочервена кръв), парене, сърбене, чувство за недоизхождане заради наличието на спазъм. Болката от аналната фисура може да предизвика парадоксална контракция на сфинктерните мускули и по този начин да възпрепятства нормалното изхождане. Дъното на аналната фисура е кървеникаво, като при прясна рана.

Аналната фисура може да премине в хроничен стадий, в случай че не заздравее до 4-6 седмици след появата си. При хроничната анална фисура болката обикновено е по-слаба, но продължителният спазъм води до допълнителни усложнения при изхождането (напр. анизъм) и дори може да се появи неврологично увреждане. Хроничната анална фисура има ясно изразени твърди ръбове, покрита е с фиброзна тъкан, която пречи на затварянето на раничката. Възможно е да са видими и мускулните влакна на сфинктера. Хроничната анална фисура е малко вероятно да бъде излекувана без медикаменти или оперативен подход.

Лечение на анална фисура

Лечението на анална фисура може да бъде консервативно или оперативно. Консервативното лечение е свързано с прилагането на дитичен режим, увеличен прием на вода, както и използването на различни мазила и мехлеми. Често препоръчвано е увеличаването на приема на фибри (хранителни влакнини), като целта е фекалиите да са добре оформени и меки. Трябва обаче да се има предвид, че увеличеният прием на фибри, било то чрез храни или добавки, може да направи фекалиите твърде обемни, което да възпрепятства дефекацията или да причини допълнителни затруднения при лечението на фисурата. Не всеки организъм реагира добре на увеличения прием на фибри. Могат да се използват добавки като псилиум хуск или овесени ядки. При приемът на добавки е важно да си пие много вода. Домашното лечение на анална фисура може да бъде подпомогната и чрез седящи бани в топла вода. Баните могат да бъдат направени и в разтвор от смрадлика, но не е задължително. Важното е водата да е топла (но не твърде гореща). Топлата вода въздейства отпускащо.

Има редица медикаменти, които са доказано ефективни при лечението на анални фисури. Изследванията показват ефективност мехлемите с калциевите антагонисти (дилтиазем и нифедипен) при 70% от пациентите. Целта на лечението с тези вещества е релаксация на аналните мускули (сфинктери), намаляване на вътрешното налягане в аналния канал и постепенно отстраняване на спазъма. Това, от своя страна, ще намали болката и ще подобри кръвотока. Аналната фисура е исхемична по своя характер и именно затова е толкова трудна за лечение. Това ще рече – кръвоснабдяването в аналния канал е слабо, особено на местата, където най-често възникват анални фисури (ако си представите ануса като циферблат, това са ч. 12 и ч. 6), а при появата на аналнd фисура, спазъм и повишен мускулен тонус на сфинктера, се влошава още повече. Странично разположени анални фисури са рядкост и предполагат друго заболяване или пък травма в резултат на раждане, външно въздействие или друго сериозно заболяване като болест на Крон. По същество лечението с мехлем с дилтиазем или нифедипен е вид „медикаментозна сфинктеротомия„. Чрез тях се опитваме да постигнем това, което и операцията би направила, но без риск от трайните последствия от една операция. Отстранявайки спазъма и подобрявайки кръвотечението, ние даваме шанс на раничката да се излекува.

Операция на анална фисура

Анална фисура, която не се поддаде на медикаментозно лечение, може да бъде излекувана чрез оперативен метод. Операциите при анална фисура биват няколко вида. В миналото най-често се прилагаше разтягането на ануса под упойка (дивулсия на ануса). Резултатите от тази операция зависят до голяма степен от опита на хирурга, но в повечето случаи не са твърде обнадеждаващи. Рецидивите са сравнително често срещани.
В определени случаи се прилага ексцизия – хирургично изрязване (или изгаряне) на втвърдени ръбове на хроничната анална фисура. Получава се прясна раничка, на която се дава шанс да зарасне, като се прилага отново медикаментозно лечение. Фисуректомията днес по-често се комбинира със странична вътрешна сфинктеротомия, която е най-популярният метод за лечение на анална фисура. Представлява частично срязване на мускулни влакна от вътрешния анален сфинктер, като целта е да се постигне отпускане и премахване на спазъма. Това обаче е необратимо и в редки случаи може да се стигне до инконтиненция – т.е. невъзможност да задържате изхождания или газове.

Рискът зависи от няколко фактора. На първо място е опитът на хирурга, следва дълбочината на разреза – колкото повече, толкова по-голям риск, както и полът на пациента – жените са в повишен риск, особено онези, които са раждали по естествен път. Лявостранната вътрешна сфинктеротомия е оперативна намеса с висока успешност при лечението на анални фисури – над 90%. Наличието на определен риск обаче кара и пациенти, и лекари първо да опитат с медикаментозно лечение и различни консервативни мерки – диети, подобряване на тоалетните навици и т.н.

Лечение на анална фисура у дома

Съществуват различни мазила, повечето от които не дават никакъв резултат. Препоръчително е да се започне лечение с мехлем от дилтиазем възможно най-скоро след появата на анална фисура. Освен това, е добре да се спазват и някои други процедури – приемане на повече течност, най-добре вода, поне 1,5-2 л. дневно; приемане на храни богати на фибри и по-малко запичащи храни (бял хляб, ориз, спагети, кашкавал); избягвайте храни, които лично на вас ви влияят зле. Не бива обаче да се подлагате на гладуване и резки промени в диетата. Добра идея е да си водите дневник на храните и кое как влияе.

Можете да взимате като добавка Псилиум хуск (индийски живовляк). Той всъщност представлява семена, които са 99% влакнини. Псилиумът се приема по следният начин – 1-2 пълни чаени лъжици се изсипват в около 200 мл. вода, разбърква се хубаво, след което се изпива. Можете веднага да долеете още една чаша и да я изпиете. Семената от индийския живовляк могат да предизвикат задушаване ако не се приемат с достатъчно вода.

Освен диетата е важно да се правят ванички с топла вода (ако нямате вана, можете да използвате подходящ за сядане леген). Това е хубаво да се прави 2-3 пъти дневно за по 15 минути. Топлата вода действа успокояващо и релаксиращо на аналните мускули, намалява усещането за болка. Тези ванички трябва да се правят преди нанасянето на мазилата, които използвате, след което мястото се подсушава и чак тогава се нанася. Не нанасяйте на мокро.

Ако физическото здраве позволява – за по-добро изхождане можете да опитате изхождане в клекнало положение (примерно в гърне). В тази позиция се изправя аноректалния ъгъл, изисква се по-малко напъване и изхождането е по-бързо. Много подходящо в случай, че страдате и от хемороиди.

Също така е добре да приучите организма си към изхождане в определено време. Това става като няколко поредни дни седнете и опитате да се изходите в определено време, примерно 7,15. Дори и да нямате изхождане организмът сам ще започне да ви изпраща позиви в този период от време.